Лъчезарният Д-р Попов и неговите недоспали колеги обгрижват препълненото Ковид отделение на болницата в Кюстендил. Докато те се борят за оцеляването на всеки един пациент, в най-неочакваните и трудни моменти проблясват хумор и светлина. Документално наблюдение, в което ситуациите са оставени да говорят за себе си.
Кюстендил е ударен тежко от Ковид. В сплотената общност пациенти срещат свои бивши съученици в една и съща болнична стая. Из коридорите на болницата се чуват и закачки, но смъртта дебне отблизо. Много пациенти живеят в постоянен страх да не се влошат бързо и да бъдат изпратени „горе“. „На горния етаж“ е отделението за интензивно лечение, където се знае, че само шепа оцеляват. Ръководител на вечния поток от сложни случаи е д-р Попов. Висок и добродушен – с остроумна реплика за едни, а за други с цитат от Кант. В тихия ужас, който на моменти цари в болницата, той неизменно излъчва планина от човешка топлина и доброта. Неочаквано светлина и смях огласят коридорите на болницата.
