Дигиталното кино е може би най-важното нещо,
случващо се в този бизнес от появата на филмите със звук

Дигиталните технологии вече превзеха голяма част от пазара на домашните забавления. Затова е странно, че филмите все още се разпространяват чрез технология, изобретена преди повече от 100 години. Проблемът доскоро беше, че дори най-съвременните решения не предлагаха качество, съпоставимо с прожекция от 35 мм филмова лента.

Публиката в киносалоните отдавна е привикнала с качеството на дигиталния звук. При дигиталното кино, не само звукът, но и картината се възпроизвежда от цифров носител. Представете си прекрасни пейзажи, кристален образ и зашеметяващи специални ефекти, възпроизведени до последния детайл така, както желае създателят на филма.

Предимствата на дигиталното кино:
•    Качество на картината, по-добро от съвременната кинолента
•    По-добър многоканален звук
•    Постоянство на образа и звука от премиерата до последната прожекция
•    Показ на триизмерно кино (3D Cinema) в нормални киносалони
•    Възможност за постигане на още по-добро качество на звук и картина с напредъка на технологиите
•    Възможности за представяне на алтернативни програми като спорт, концерти и важни събития на живо

Технологията
Технологичният пробив, позволяващ постигането на картина, превъзхождаща образа от лента, се нарича Digital Light Processing (DLP) и е разработен от компанията Texas Instruments. Технологията е известна още като микро-огледална прожекция.

При нея светлината от много мощна лампа (каквато се използва и в кинопрожекторите) се пречупва през призма и разделя на основните компонентни цветове - червено, зелено и синьо. Всеки от тези три цветни образа попада върху дигитално микроогледално устройство (Digital Micromirror Device (DMD) - полупроводников чип, покрит с милиони въртящи се миниатюрни огледалца. Тези огледалца се командват от компютър, който ги завърта така, че те отклоняват или не светлината в посока към екрана.

Представете си тълпа от 2 милиона души, наблюдавана от самолет. Всеки от тях държи огледало и в зависимост дали го е вдигнал над главата си или не, наблюдателят от въздуха може да види изрисуван образ. В чипа това се случва на площ около 25 кв. см. със скоростта на филмова прожекция - 24 пъти в секунда. Различното "трептене" на всяко огледало от своя страна определя степента на полутоновете и при обратното събиране на образа в едно се пресъздават милиони цветови нюанси - всъщност, много повече, отколкото е технически възможно дори на най-добрата филмова лента.